Наздраве

 на приседналите около масата ми

“Бъди какъв то си” се пееше в една българска песен. Бъди! На какъвто и да се правиш, твоето си все ще те настигне.

Ей на, направих си къща-виртуална. Поканих си гости-реални. Имам си намерения-добри.

Запалих камина, налях вино-червено, оплетох шалове да стопля раменете на дамите /надявам се, че все има кой да стопли душите и леглата им/, кръшна снага извих /да събера погледите мъжки/...

И зачаках и заприиждаха. Приятели, познати, непознати.

Така хубаво е да му е пълна на човек къщата. Да има кой да му говори и кой да слуша, да има с кой да приседнеш.

И в този студен парижки ден някак си изведнъж ми се привидя, че съм в родопската си каменна къща, че съм блага и кротка, че дядо Коледа ахааа и той да дойде. Но! За дядо Коледа друг път.

Но някак си започнах да си се представям, да си фантазирам...

И докато се огледам ей на самата аз се сглобих и си станах истинска. Не, не от мечтания, а от приятели.

Оглеждам около масата си и що да видя: мил руснак от Петербург – поприседна ракия да пие; приятелка се провикна “Ний сме четири трубадурки и ни трябват яки хурки” – така си беше някога, така си е и сега; друга се зарадва на споделената ми логорея; “Сипи догоре и танцувай J))” – прекрасно мъжко пожелание / така се вика, така се иска, така се остава на гости/; милата ми Хела от Бурса чак донесе бяло сладко и петмез...

Присядайте хора, присядайте – масата ми е голяма и дъбова -място има за всички.

А аз ще съм ту такава, ту онакава, малко измислена, малко нафантазирана...

Наздраве, за огледалото в  очите ви, което ми давате, за да сглобявам пъзела  - себе си.