Писмо до дядо Коледа

Мили дядо Коледа,

тези дни   децата ти пишат, та викам и аз да включа. От години не сме се чували. Не съм те забравила, нееее, ама все не ми остава време за писма. Ако имаш профил във Фейсбук-изпрати ми го, там ми е по-лесно.  

 Може ли първо да те питам това-онова,   пък после ще си кажа и мераците.

Дядо Коледа,  разправят, че живееш в Лапландия, ама родителите ти били “кока-кола”, как се справяш с това раздвоение. Аз от известно време живея във Франция, а родителите ми са българи. Има и други като мен – французи, пък родителите им я българи, я руснаци,сърби,поляци, евреи – абе родители шарени. Но като ги гледам и те много-много не се справят. Някак си като разкрачени сме. Ти си с повечко опит, та дай акъл моля те, как да си събера краката.

Интересува ме още как се справяш със студа през зимата. Като падне много сняг и навън е студено, а ти си на работа – демек подаръци разнасяш и не можеш да си останеш в къщи... Та тогава как издържаш дълго време на студ без да се оплакваш?        Разбираш, нали? Кажи моля те, помогни и със съвет, как да изкараме зимата. Как да и се радваме. Студ, пухкав сняг вали-бяло и красиво е, но не го забелязваме. И наоколо всички мърморят “Пак е зима и пак вали сняг – леле,леле...”. Чакахме я цяло лято, а сега ни плаши. Та да ми кажеш, как да и се зарадваме на тая зима, без да мечтаем за лятото. То и без друго ще дойде-ще има време и за него. Обаче днес е зима...

И един личен съвет ако може.  Малко ми е неудобно, но да те питам – как успя да свикнеш с килограмите си? С тази широка и непрекъсната усмивка, като те гледам хич не ти пука, че имаш такова тегло. При тези килограми да си  толкова весел, да си  позволяваш и червено да носиш,  може да означава само,че си се приел. Моля те,  само това да ми кажеш- как успя. Аз само като се погледна в огледалото и ъгълчетата на устните ми автоматично увисват. И с диетите хич не се справям... На теб като гледам не ти пука. Обикаляш света и се усмихваш...

Моля те и това с щедростта да ми обясниш, а? Гледам те всяка година толкова подаръци раздаваш, че и на всички. Не се ли изморяваш? От къде мерака ти стига? А като даваш толкова много, правиш ли си сметката? Гледам, че всеки все големи желания има, все много иска. А ти се усмихваш и даваш... Добре се прикриваш при тая човешка лакомия или наистина си толкова щедър? И аз обичам да правя подаръци, ама все имам бюджет някакъв. А и ми се ще и на мен да ми подаряват много подаръци. На теб само бисквитките под елхата стигат ли ти?

Извинявай, че така много питам, ама като няма кого другиго.

Понякога забравям, че ти само подаръци разнасяш, че не си гугъл.

О.К. Подаръци значи...

Нека ти кажа първо, че аз принципно папкам и слушкам. Повечко боб папкам, отколкото сьомга, но това навярно е заради балканския ми произход. Обаче пък обещавам, че някой ден ще се науча и черен хайвер да ям. Стига хайвер да има...

И за слушане-слушам. Дъщеря си слушам когато ми разправя, че излиза с приятелки / нищо, че   два часа преди това се  кипри пред огледалото/. Мъжа си слушам цяла вечер да мърмори, колко е       изморен и колко ни е лесно на нас жените  /не че чувам подробности, но го слушам/. Онзи ден слушах Петя, как била ходила лятото на принцовите острови /какво като знам, че никога не е стигала до никоя граница/. И слушам, слушам. Кой каквото реши да разкаже все го слушам.

Много съм послушна дядо Коледа, да си знаеш.

Обаче какво от това. Защото не знам какво да си пожелая сега. Ти носиш подаръци, кой каквото иска. А аз като не знам какво искам. Сутрин искам едно, вечер друго. И все ми е едно такова несвърташно, неясно, несбъднато. Казват, че човек като знаел какво иска и го получавал. Сигурно е и така. Аз все не знам какво искам. И мъжа ми това ми казва и май е прав. Ей на и от неб не знам какво да си поискам. Обаче усещам, че нещо ми се ще. Ще ми се, ама не знам какво.

Дядо Коледа, сетих се – искам най-сетне да знам какво искам.

Аз на Коледа ще ти оставя под елхата и бисквитки и мляко, нали така се прави, а като си легнат децата и едно малко ще ти оставя под елхата, а? Ти само като си тръгнеш не забравяй да ми оставиш това, което искам. Какво като не знам какво е. Ти знаеш, нали си дядо Коледа.

Е, това е от мен.

Значи, разбрахме се. И да знаеш не съм неблагодарница- ще те спомена на стената ми във Фейсбук. И аз съм човек и аз обичам да правя подаръци.

Весела Коледа!