Познати и непознати, приятели и неприятели, мъже,жени,деца, хора,

ДОБРЕ ДОШЛИ!

Добре дошли в новия ми дом!

И тъй като съм от поколението, свикнало да се обеснява и уточнява защо?, ще започна с отговора на този въпрос. Защо сега пък това, защо тук...?

1. Защото обичам да общувам – а чух,че и тук това е възможно.

2. Защото 3 000 километра, които ме делят от приятелките ми и високите сметки за телефон са достатъчен повод да потърся нещо по-евтинко за изливане на емоционалните ми гъдели.

Ех, друго си е да звъннеш на двама-трима приятели, да ги поканиш в къщи, да им налееш по питие, да дръпнеш завесите и цяла нощ да словоблудствате един през друг. Дааа, ама от разстояние не става. Ха да видим тук как е?!...

3. Защото, защото с възрастта на приказливите жени им се говори все повече, а това застрашава брака. Да, да ако мъжът ти е избранника попиващ всички твои пристъпи на логорея си съществува реална опастност да му писне. Вярно, разговорите са нещо важно за брака, но по-важното е мярката. Та я да мирясам малко и да не досаждам само на мъжа си...

4. Защото обичам да чувам различни гледни точки. Демек, аз си говоря, споделям, а другите отсреща ми репликират – ту съгласни,ту не съвсем, ту изобщо несъгласни с мен. И става готино. Надявам се тук е мястото да чуя и видя какво ли не, какви ли не допирания, търкания и разминавания. Тук вече сте вие – тепихът е ваш. Можете да ме хвалите и плюете колкото ви душа иска. До колко ще се връзвам си е моя работа.

5. Защото съм ужасна домошарка. Обичам да си правя домове, да си ги обзавеждам и обгрижвам. А да си направиш виртуален дом се оказва по-възможно, от покупката на реален. Е, не е каменна къща на висок баир, но може да е също така уютно и сигурно. И само от теб зависи как ще изпечеш тухлите от думи така, че да не ти падне дувара.

До тук с обясненията и оправданията.

Първата копка е направета. Ето я – основата на моята къща. Започвам да я строя с мерак.

Добре дошли хора, майстори, чираци и калфи – да зидаме заедно. Да вдигнем дом, да седнем сетне пред камината, да си налеем чаша червено вино и да си похортуваме. Да попеем и попием, да поплачем и помечтаем. Да сме заедно.

Хайрлия да е!